16 ago 2021, 15:01

Такоцубо 

  Poesía
285 1 4

Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.

Ние можехме двама – нали? –
да преборим дори самотата?
Аз предложих – когато вали –
да те чакам с чадър пред вратата.

Ти чадъра с усмивка прие
и ме хвана дори за ръката,
а небето направи плиѐ
и под нас затанцува земята.

Вече буден, изпратих съня,
в който падах в дълбоката бездна.
Аз повторих отново с душа,
че обичам, но всичко изчезна.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??