Jan 24, 2024, 1:20 PM

Там дето дядо точеше косата 

  Poetry
411 6 2
Гърми отново дядовата пушка
и вятърът си пръска гордостта,
високо там, където се обръща
небето над заспалите жита.
И въпреки че дядо си замина,
от хиляди години, като сън,
аз още чувам нощем зад комина
как дядо вика гълъбите вън…
И стъпва той самичък по тревата.
И пеят сякаш всички небеса!
Там, дето дядо точеше косата.
И ставаха безкрайни чудеса!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Random works
: ??:??