Синьото. И зората. Росата. Плаче тихият вятър,- скимти зад вратата. Майка във черно чака... Вече двайсет години. Поздравява сакатия старец, който тихо минава по пътя. Самотното обедно време поглежда към черквата, продължава нататък. Тишината мълчи. Тук няма клаксони,- Няма час пик, Светофар няма. Няма висящи лица по тъжните спирки! Няма крясъци! Няма рев автобусен, псувни, Няма просяци жадни, няма надбягване... Тук няма преса, Няма кабелна телевизия. Няма полиция! Няма знаци... Няма “модерна” музика. Тук децата нямат спирачки! Тук са белите паяжини и всички онези захвърлени спомени... Белите паяци, помнещи тихи години, военни години, години на сълзи, години на смях... Тук са белите паяци, тихият вятър, малката черква, жената във черно, росата, зората и синьото...
Росата, зората и синьото!"Плаче тихият вятър,-
скимти зад вратата."
Поздравления Хенри, много ми хареса!
"Самотното обедно време
поглежда към черквата,
продължава нататък."
Живи картини Хенри!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.