Синьото.
И зората.
Росата.
Плаче тихият вятър,-
скимти зад вратата.
Майка във черно чака...
Вече двайсет години.
Поздравява сакатия старец,
който тихо минава по пътя.
Самотното обедно време
поглежда към черквата,
продължава нататък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация