Имаш ли своята болка отвътре?
Сещаш ли, как дълбае подред?
Раната храниш ли с мисли за утре?
Държиш ли се още, или си вечно нащрек?
Пръсти забива ли в нея врагът ти?
Или превързва я с благи слова?
Невидими духове кръжат над плътта ти,
с укор посипали твойта следа.
Как я лекуваш или просто търпиш?
Животът отсъжда и накланя везната!
В своята горест незрима болиш
в изгарящ пожар, там… под ребрата.