Опънати от болка тънки струни
и лепкав, сив, тютюнев полумрак...
Ръцете му, отдавна нецелувани,
не вярват, че се случва пак –
две нежни длани се докосват
до тежката им мъжка самота.
Посяга от надежда омагьосан:
"Това ли чаках? Може би е Тя?"
И четири ръце се сплитат
в магия за китара и тромпет.
Две чаши си остават недопити
с парченца самота и бучки лед. ...