Танц

29 jun 2017, 16:55

Poesía » De amor

634 2 2

Опънати от болка тънки струни

и лепкав, сив, тютюнев полумрак...

Ръцете му, отдавна нецелувани,

не вярват, че се случва пак –

две нежни длани се докосват

до тежката им мъжка самота.

Посяга от надежда омагьосан:

"Това ли чаках? Може би е Тя?"

И четири ръце се сплитат

в магия за китара и тромпет.

Две чаши си остават недопити

с парченца самота и бучки лед.

И танцът ги обгърна като в лава –

застинали единствени в света.

Потече в слабините им жарава

и ги отнесе влюбена нощта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Alex.Malkata (Алекс Малката)

2017-06-29T17:55:19+03:00

Почти никога не прибавям в любими стих, в който има мъжко присъствие, но този напълно си заслужава да направя изключението. Красота!... Наслада!... Комплименти, Калина!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-29T17:25:54+03:00

Койко нежна и елегантна еротика! Браво!