Aug 13, 2019, 11:12 AM
Танц с листа и звезди
Танц с листа и звезди
Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
Любимият сезон: прохладна есен,
търкулва моя път ръждив и тесен.
Задъхано притичва през листата
ветрецът, пръв приятел на сълзата.
Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма.
Пътеки диви в спомени навива
сълзата ми и мисли, че съм жива.
Заблудата - най-тежкият подарък,
без който нощем смисълът е ярък.
След грешките линея и съм тиха.
Обичам и не смея да те искам.
Единственият смисъл на сърцето -
да бие редом с друго, да е светло.
Не вярваш ли и аз не вярвам вече.
Далече си - и аз съм ти далече.
Но някога ще бъдеш пак до мене,
сънят с надежда мило ще ни вземе.
Прости, че не видях какво поиска.
Прости, че излетях по тъжен писък.
Жената и мъжът са разделени.
Телата им са две и креят денем.
По тъмно имат сили да обичат,
звездите са им пролуки да дишат.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, много се радвам, че мислиш така! Трогна ме!
-
Имаш свои изразни средства, което е най-ясният сигнал, че си различна и оригинална. Чета те с удоволствие.Ти не пишеш поезия, ти я живееш като всички истински поети😊
-
От ласкатели не се обиждам 🤗🥰😍 Прекрасен ден! Желая вдъхновение!
-
Ако бях разбрала, нямаше да казвам, че не разбирам. Няма да водя дискусии тук. Пиши ми на лични, ако има нещо. Поздрави.
-
Мисля, че го разбра повече от добре 😱 ангелче 😘
-
Gavrail45 (Гавраил Йосифов) , благодаря
EvaRang (Eva Rang), честно казано, нищо не разбрах от коментара. Казваш, че обичаш критика, а после се обиждаш, ако някой опита да ти я поднесе? Ако не се обиждаш, защо го споменаваш и смяташ, че съм имала лоши намерения? Не разбрах. -
Напротив, Йоана, засегна се. Не само, че се засегна, а и се превърна в жертва. Аз засегнах ли се, когато ти ме критикува, забързана да отмъстиш? 🤣 Ако ще да ме изтрият от сайта, или всички да застанат срещу мен, твърдо заставам зад казаното. Нито завиждам, нито ме интересува особено много. Живея на хиляди километри от вас...Да не говорим, че в момента пиша, относно един съмнителен профил с неясен произход. Всъщност и аз незнам защо.
-
Чудесен финал който навежда мисълта че любовта осмисля нашето физическо съществуване.
"По тъмно имат сили да обичат
звездите са им пролуки да дишит".
Творецът е докачливо същество.Всяка непремерена и недоброжелателна критика силно го засяга.Често пъти защитавайки твърдо нашите позиции всъщност се превръщаме във врагове на вдъхновението,истински догматици.Творчеството няма форма и граници.То е свобода и въображение и умение да докосне съзнанието и потребностите на другите. -
maistora (Красимир Тенев) Не знам доколко римите тук отговарят на приетите за най-хубави рими, пиша ги на звучене и предполагам, че точно това Младен има предвид - че са налични съзвучия; доколко са пример за добри рими е друг въпрос. Ще се радвам да публикуваш текст за видовете рими, ритъм и построение, вярвам, че на много хора ще им е интересно, досега не съм намирала много ясно поднесена информация на едно място в мрежата.
brinne (Мариана Бусарова) Радвам се, че хареса и усети настроението в творбата
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али) Съгласна съм. Какво е един творец, ако не човек, успял да запази детското у себе си? Творческият процес е крехък.
stormwatch (Христо Ангелов) И аз съм привърженик на положителните мнения - по-добре да кажем добра дума, където намираме нещо хубаво. Не знаем как ще повлияе критиката на един автор и е хубаво да коментираме автори, които харесваме или смятаме, че имат потенциал. Критиката е сложно нещо за писане и изисква доста усърдие, за да е обективна. -
tictac (Синьо цвете) Наистина, всеки коментар може да е полезен при правилен поглед от авторовата страна. Вярвам, че всички са добронамерени. Радвам се, че виждаш при мен напредък.
mislitel (Георги Каменов) Радвам се, че хареса. Радвам се, че смяташ, че критика трябва да се поднася умерено и учтиво - творенето е чувствителен процес и е хубаво да поддържаме хубава атмосфера.
Петър1 (Петър Димитров) Наистина, изкуството е субективно Радвам се, че хареса. Прав си, душата на всеки има свой път, независимо от това с какви хора, събития, случки се среща.
Niki_art (Николай Василев) Радвам се, че намираш нещичко интересно тук и начина, по който описа защо душата е земна в случая Благодаря, че сподели.
Bezzhichen (Безжичен) Да, хубаво е да има критика. Аргументирана, кратка и без много емоции може би ще е най-полезна. Без да ангажира твърде много автора, защото някои автори не понасят критиката добре. -
Чувствам се длъжна да кажа някои думи след всичко написано, но едва сега намерих сили, вчера направо се уплаших от толкова много коментари
palenka (Пепи), радвам се, че сподели
EvaRang (Eva Rang), разбрах следното: лоша структура и липсва смисъл, но пък замислям и имам талант. Не се сърдя
Душата е земна, защото живея на Земята и тя е обвързана с нея. Относно Петя Дубарова - тя не е божество, а добър поет. На съответното място отдавна казах, че не се сравнявам с нея изобщо.
vega666 (Младен Мисана) Радвам се, че обърна внимание на наличието на рими, и че в случая ги намираш за хубави!
yotovava (Валентина Йотова) Никога не бих орязала мое стихотворение - все едно да си отрежа ръка - но ще си взимам бележки за бъдещи стихотворения относно структурата и ясното изнасяне на смисъла и идеята. В случая съм завършила стихотворението точно както ми харесва. -
Най-после. Мъжки думи, браво на Христо!
"Защитници" няма. Има усет за мярка. Който някои нямат, но това си е техен проблем. Лека нощ, деца! Пиши, Йоана. Светът е голям, а думите те намират. -
Пууу, това ограничение в броя знаци как може да отреже (по принцип глупавия ) коментар на човек... Та, само да добавя, че аз лично нямам спомен някой след моя критика да е променил нещо в произведението си . Айде, със здраве и нека не се вземаме много насериозно ...
П.П. Към Мислител: Човеко, айде недей застава с "голи гърди" на амбразурата и обявява за 127-и път, че ще се триеш. В смисъл- ако ще се триеш, трий се и да се свършва ... -
Петър го каза отлично! В случая и аз прекалих! Заставам зад думите си, но минимум три коментара са ми излишни - повтарям вече казаното и тн, но в един момент се поддадох много на емоциите.
Доколкото за сравненията, и мен са ме сравнявали с няколко от Великите, но винаги съм казвал, че имат грешка :'.
И с това удрям чертата тук от своя страна, с последното уточнение, че си чакам решението на комисията по зададения въпрос, както и съм напълно подготвен психически за последствията :"
Тоест, сложил съм въжето на врата, стъпил съм на столчето, и ако бъда изтрит, скачам от него 😋 -
Такааа, видях “панаира” и реших и аз да драсна нещичко с “користната” (хъ-хъ) цел да привлека внимание към себе си и собствените си творби (както мисля, че и 90 % от коментиращите тук го правят по същите причини . Не разбирам от поезия и не чета такава (има хора тук, които са много по- наясно с ритъм, рима, хорей, морей и т.н. ). Ще коментирам т.нар. “градивна критика”. Почти не вярвам в полезното действие на критиката. Самия аз в коментарите си се водя от това да изтъкна положителното, това което ми харесва в дадено произведение, отколкото да откроявам негативното. Най-лесното е човек да открие и посочи грешките на някой друг (всички сме грешни, особено когато правим “първи стъпки” в дадено изкуство ). С какво например бих помогнал на някой, ако му кажа, че очите в картината му са нарисувани кривогледи, че разказите му са скучни или, че поезията му не ми въздейства? Ами, с нищо- по- вероятно е обаче дадения човек да се озлоби или още по-кофти, обезкуражи...
-
Явно никой от защитниците на разбра, защо възникна спора.Вие я поощрявате, а тя няма нужда от това. В един коментар господин Мисана пише, че Йоана надминава по талант Петя Дубарова. На мен поне ми стана обидно. Йоана, теб как не ти стана неудобно да благодариш на подобен коментар? Наистина ли го мислите?
-
Днес се "оакахте", да си доказвате колко разбирате и колко искате да сте "вие" , и колко сте добронамерени, почти всички...а момичето...кой ли го интересува?...
ех, няма да се научите, че вашето "Его" изобщо не е важно, тук говорим за поезия.
- Йоана, да не ти пука, не търси одобрение, особено от аматьори. Имам предвид - душевни аматьори. Душата ти сама намира своя път. И тя не се интересува, дали някой го харесва, или - не.
Бъди жива! -
И аз разбирам от изграждане, Мислителю, машинен инженер съм, знаеш ли как се изгражда фермена конструкция и колко прецизни трябва да са изчисленията, за да не рухне връз нечии глави. Така че бъди прецизен.
-
Аз спирам вече. Уморих се да повтарям едно и също. Писал съм до Админа, Красимир също е в час, ако не съм прав с тезата си, ясно съм посочил, какво е моето желание. Очаквам присъдата 😛
Че вече ставащото тук ме разсмива :"
ПП
Валентина, последно, нямам лично отношение. Нито към автора, нито към някой от включилите се. Но смятам, че разбирам, кое е градивно, кое, не. Все пак съм... строител...
:=))
Чао от мен в тези коментари, казаното е казано, чакаме решението, а я отивам да си отворя една студена бири а :"
Наздраве от мен! -
Много избирателно четеш, Мислителю, много моля, не съм нагрубила авторката. А знаеш ли - мисля, че се опитваш да ме накараш да си променя мнението.
-
И аз заставам с името си зад всичко казано тук!
И ако не съм прав, тоест, ако подобни груби коментари (повтарям, подобни фрази нямат нищо общо с Градивна Критика, която е нужна и то много, в подобен тип сайтове) имат място в този сайт, държа лично човек от сайта да ме изтрие!
И зад тези си думи заставам с името си!
Точка!
С уважение:
Георги Каменов Каменов -
Стоя с името си зад всяка дума, която съм казала тук.
Не съм прекроявала стихотворението - дадох пример само как двустишията са отделни и не водят до единна идея.
Робът се бори за свобода.
Свободният човек за съвършенство.
Е, да, нашето гардже е най-хубаво.
Свободата я имате. -
Градивна критика е, когато в стремежа си да помогнеш изтъкваш и хубавите и лошите страни на една творба. Ако на един първокласник му кажа, че не може да пише, с него е свършено вече. Или казано на по- груб език: хем да му биеш шамари, хем да го държиш да не падне! Другото е безполезно, дори и вредно...
-
Е, вече стана много досадно.
-
Аз съм готов и много съм отнесал :=))
Ева, имам към 2 000 публикации досега в нета, ако мислиш, че съм бос, много ме подценяваш :=))
На градивната критика винаги съм благодарял, но тук не говорим за такава, или греша?
И между другото защо ме захапа - правя разлика между градивна критика и другата. В случая твоята е на границата - учтиво поднесено мнение и това е, но ако това, на Валентина (а тук само нея визирам) е градивна, то аз съм полумаймуна!
________-
7 ч Живо стихоплетство си е това, тръгваш от една идея, прескачащ в друга, а последният куплет??? каква връзка има с горенаписаното, изобщо не разбирам... Синтезирай си мисълта и изхвърли излишествата.
--------------
Ще помоля тук да ми разясните Има ли Нещо Градивно!!!
И удачни ли са подобни коментари в сайт Откровения!
Ако това е градивна критика, Аз Не Искам Да Присъствам На Подобно Място!!! -
Душата е земна, защото обвивката , която я облича, която е аватар е земна!
От друга страна земното се разглежда-като епицентър и точка на възникване, осмисляне, внушаване!
Душата е земна, защото тялото е образ на пръст и глина, а дух, душа и тяло правят човек, а той е от
земен произход!
Душата е земна, защото емоциите са различни, по състав, цветове, рисунки!
Душата е земна, защото е есенция, солта на живота!
Душата е земна, защото е вятърната мембрана на съзнанието!
Душата е земна, защото държи юздите на земята, на подсъзнанието, на разумната граница
и е далеч от времевата примка, тунел, дупка, портал!
Душата е земна, защото е жертвоприношение на сън, кал, пръст, хумус, чернозем,луга безкрайна!
Душата е земна, защото изтласква смисъл, образ, визуализация, под поглед на абреактивна реакция, лакмус,алкалност! -
Георги, когато станеш публична личност, предоставяйки творчеството си на аудиторията, трябва да си готов и за критика. Няма как да очакваме, че всеки ще ни хареса. И още веднъж, тук никой никого не тъпче.
-
Абе разберете накрая, че за мен въпросът е принципен бе хора!!!
За мен принципите ми са моят живот и за тях умирам! Вече въобще не става въпрос за тази творба - задал съм конкретен въпрос вече няколко пъти към админ и всеки с власт тук!
Справедливо ли е в автирски сайт авторите да бъдат газени, мачкани и учени как да творят, като в същото време огромен брой от публикуващите са абсолютни аматьори, а никъде не пише, че сайта е само за професионалисти. Идвам аз от някъде, излял съм си душата, пускам и 5 човека почват да ми говорят, че това не е поезия, нямало ритъм, а аз не знам и какво означава класически стих, примерно!!!
И от никъде глас в защита, или е много слаб и замира... Даже и някой от сайта не подава ръка на жертвата!
Ако това е справедливо, да ме трият и толкова, ако не е, някой да каже, не трябва това да се прави и точка.
Чакам!!! -
По време на боксов мач: Удареният мълчи, публиката вика...🛑, моля
-
Ще ти дам пример със себе си. Преди публикувах пак картини тук. Сипеха се захаросани коментари колко са прекрасни и вълшебни. Аз им вярвах. Включително и от хора, пишещи под този пост. Защо са ме лъгали? Сега като ги гледам тези картини ме е срам, че съм ги публикувала. Появи се остра критика. Първо ми беше много тежко. После започнах да уча. Ставаше все по-добре. Накрая стигнах до изложби. И имам още много да уча. Затова понякога критиката е полезна. Разбира се често е злонамерена, но в случая не е така и мисля, че всеки би разбрал какво имам предвид. Трябва да има предизвикателсва и дори малко спортна злоба за да се развиваме.
-
Ева, говоря принципно в случая. Принципно!
И няма да изпадам в обяснителен режим, нито пък ме плаши някой. Не съм си позволил една обида в сайта, към автор! И не само в този сайт е така!
И няма да се предам! Мен могат да ме счупят, но не и да ме наведат!
А казусът далеч надхвърли конкретиката тук!
Питам - това е Авторски сайт! Тоест, с авторски творби, а никъде не пише, че е само за дипломирани специалисти. Тоест, всеки пуска според своите възможности! Щом творба е одобрена, вече е тук. Градивна критика, хубаво! Но градивна критика ли е в случая определението стихоплетство и пълна липса на идея? А в другите подобни случаи?
Градивната критика не руши, не обижда, а стимулира, и е удоволствие, когато я има.
Ако сайта подкрепя грубото отношение към авторите, а това виждам, да ми го кажат сега и да ме трият!
Точка. -
Георги, прекаляваш! Тук никой никого не обижда! Аз обидни думи от рода на боклук, или не ставаш, не видях! Ти изобщо прочете ли стиха? А разбра ли го? Защото сега го прочетох за стотен път и не открих нито смисъл, нито рима. Има красиви думи, просто нахвърляни. Попитах вече, как може изобщо душата да е земна? Никой не ми отговори. Явно всеки коментира без изобщо да чете...
Младен ще помоля да не ми пише на лични, питайки защо плетя интриги срещу него и Йоана, защото това не правя.
Не смятам, че нарушавам условията на сайта, защото не употребявам обидни думи или лични нападки. Имам пълното право да изразя мнение. Жалко само, че след подобни дебати, наистина стойностни творби остават непрочетени от никого. -
Красимире, страхотно съм уморен вече!
Единственото ми желание е:
Сайтът е място където се публикуват аматьорски, както и професионални творби, които са Авторски! Тоест, написани според уменията, разбирането и възможностите на своите автори. Обаче непрекъснато ставам свидетел на атаки срещу автори, както и цинични уроци по писане, рисуване и прочие.
Та, с две думи, аз твърдя, че на такова място всеки може да публикува и да излива душата си, като никой няма право да му внушава с обиди, че творчеството му е боклук, и прочие, като освен това "мъдро и бащински" ги учи, как да излива своята душевност. За градивна критика не говорим, но думата в случая, стихоплетство, не може да мине и за сянка на някаква градивност!
Ако твърдението ми е грешно, желая да ми се каже в очите това, от лицата, шефове тук, като после същите искам да изтрият профила ми!
Ако думите ми са смислово верни, също искам да го видя, като отговор на питането ми. Тогава и триенето, съответно, отпада.
Това е! -
Георги Каменов, защо Ви е модератор? Това не е конкурсна творба. Всеки има право на мнение. Стига да не е с подвеждаща, неверна информация. Като неудачния пример на Младен за римите. Асонансната рима се крепи на голичка ударена гасна и е признак за аматьорство, не за майсторство. Класиците използват пълни (богати) рими, не асонансни.
,,разделени - денем,,? Защо да е асосонансна? Съвпада ,,ен,,. Ударената гласна + еднаква по гласеж съгласна след нея. Нищо не трябва да съвпада след ударената гласна, за да е асонансна римата. Предполагам, е искал да каже, че римата не е лоша. -
Прав си, Ники. Затова и аз спирам с коментарите в сайта. Прекалено сме чуствителни явно, за да водим зрял разговор. Смислен, градивен и възпитан -Без обидни нападки и без излишни ласкателства. По-комфортно ще се чувствам в мълчанието си.
-
Творбите са лични, емоционални настройки!
Те са символ на отражение, дифракция, проекция, холограма, ракурс, светоглед, сенки, светлосенки на нашето Аз!
Всеки има някакъв стил, идея, концептия, символика, идеограма на мислите си!
За мен поезията е "къщата на душата", тя е домакин на поетичните вълнения, размисли, страсти на човек!
И трябва да има уважение- преди всичко към автора, който публикува, който отразява своята вибрация към света отвътре-навън!
Критиката е критика-когато е градивна или пък конструктивна-понякога помага, понякога пречи!
Защото всеки има свой поглед, свой прочит, свое налагане, своя техника на изграждане и моделиране на творбата!
Пишете, творете защото всичко е образ на вятър и магия нечовешка!
А писането е магия и вълшебство-алхимия на душевните ни възприятия! -
Валя е много деликатен човек, според коментарите, които съм засичала в сайта. И аз се изненадах тук. Вероятно има предвид, че стихото е твърде прехвалено без основание. Но още веднъж ще кажа, че всички ние поощряваме момиченцето и творчеството му. Извинявай още веднъж, Йоана! Нямахме предвид да те оскърбим!
-
Синьо цвете, съветът ти беше много разумен и се вслушах в него.
Току що писах на Админа.
Благодаря ти, в прилив на емоциите въобще бях забравил, че мога да го сторя. -
Не. "Стихоплетство" само по себе си не е градивна критика. Валя влезе остро в диалога, даже мен изненада, но се обоснова как вижда идеята на Йоана по-добре развита. Никой не налага! Аз пък похвалих Йоана. Не познавам творчеството й, но от малкото, което съм чела, смятам , че тук има напредък и заслужава поощрение. Това си е мой резон.
Ами щом "изискваш", Георги, освен от твое име да пишем до администрацията да се яви тук и сега! -
В този сайт навремето имаше много повече критика, защото трябва да я има. Иначе сайтът става много лековат. И когато нещо беше слабо се казваше открито. Я, си представете, уважаеми колеги и приятели, списание "Мисъл" без критика... Ами кой щеше да го помни сега, след 100 и повече години. Е, наистина критикуващият трябва да се обоснове. Дотук единственият, който видях, че се е обосновал, и то много сериозно, е Валентина. Да, и тогава някои автори подскачаха като ощипани моми на седянка (седенка, според Орешарски и Даниел Вълчев - имаше едни такива в забравените времена). И много малко хора превръщаха коментарното поле в изява за его, за плакане, за подскачане и т.н. Уважаеми колеги, приятели, не сме ли тук просто за забавление?
-
Много е хубаво Йоана!
Хареса ми как прекрояваш мислите си, зашиваш ги
в разнолики образи, толкова интересно сякаш си ги
писала в просъница!
Това си е твоя стилистика, концепция! -
Въобще не ми дреме вече.
И не ме учете, как да чувствам и виждам - наричан ето на чужда творба стихоплетство, градивна критика ли е?
Спирам, че почвам да откачам, а ако бъда груб, няма да си го простя!
Изисквам намесата на модератор/админ Тук, и ако греша в думите си, искам да бъда изтрит.
Нека сайта си остане на богоизбраните! -
Георги, кой налага, бе човече?! Ще ме умориш с твоите коментари на свободна тема. Чакай да видим дали правилно те разбирам: Когато някой критикува, за теб е или атака, или ограничение на правата ти. Правилно ли разбирам? А ако искаш да се свържш с Админ, има обявен контакт за възка в сайта, или ползваш пликчето в профила му. Няма нужда от глашатайство.
Йоана, прощавай! -
Не, Мислителю, аз НЕ редактирах творбата, а само разместих двустишията. И ограниченото коментарно поле не ми позволи да сложа
Годините минават и изчезвам.
Душата ми разбира, че е земна.
След грешките линея и съм тиха.
Обичам и не смея да те искам.
Единственият смисъл на сърцето -
да бие редом с друго, да е светло.
Не вярваш ли и аз не вярвам вече.
Далече си - и аз съм ти далече.
Но някога ще бъдеш пак до мене,
сънят с надежда мило ще ни вземе.
Прости, че не видях какво поиска.
Прости, че излетях по тъжен писък.
Размествайки ги, просто показах, че са писани безцелно. -
Ето, сложих и пет звездички. Ако това ще ви зарадва! Прекрасен стих! Вълшебен! Слагам и в любими! Възхитена съм! Хубав ден!
-
Ако не съм прав, Валентина, помолих Официално да бъда изтрит!
В моите очи изглежда точно така, пък ти, или който иска, да ме убеждава, че туй нещо е "градивна критика".
За мен е това, което казах - налагане на чужди мнения и опити да се унижи автор. Аз така виждам нещата!
А това, че точно ти и редактира по твой вкус творбата... Без думи... Открит урок Как Трябва Да Пишат Всички, май изнесе и то, безплатно!...
Авторство - това означава собствен стил!
Аматьорство - това означава, че тук може да пусне нещо и човек, прописал едва вчера.
Очаквам намеса на модератор /админ! -
Мислителю, къде видя оспорване на правото? По същата логика явно не мога да изкажа мнение - при това си мисля, че моето мнение си беше конструктивно.
И знаеш ли - нямаше да има толкова много коментари, ако го нямаше и моето мнение, не мислиш ли
Йоана, трябва да ме черпиш за тази реклама -
Май аз съм кликнала по грешка 2. Сега видях. Пиша от телефона. Ами поправих го на пет. Значи слаба оценка няма. Ужас. Извинявай много! Добре, че видях.
Стига де Георги! Какво толкова лошо казахме? На теб не мога да намеря кусур. Пишеш фантастично. Не се сърди. Нито някой обиди, нито нищо. Просто мислим, че тя е талант и може и повече. -
Ако това е Авторски сайт за аматьори и професионалисти, то сега е момента, да се намеси админ ли, модератор ли, не знам, кой, но трябва! И да защити правото на всеки да публикува, пише, твори поезия и проза, както той ги разбира, а не както му налагат отстрани хора, които дори нямат подобни функции!
Ако такъв човек се появи и според него, не съм прав, то Официално искам в този случай изтриване на моят профил!
Аз смятам, че Авторство означава да творим, както ние искаме, и можем, а не по начин, с който да угодим на тези, които прилагат вербално насилие над нас, заради това, че не творим по стил, които за тях е Единственият Правилен... -
Една моя нова приятелка скоро ми писа на пощата: "Изкуството е субективно".
Съгласен съм с нея.
На мен лично ми харесва стихотворението, което се коментира днес: 7 куплета, 28 стиха. Можеше и да е 4 куплета, 16 стиха. А можеше и да е сонет, или - мадригал. На мен ми харесва това, което прочитам тук и сега.
На критикуващите: успех!
Аз бях там вече, не си струва, но - опитайте и вие . -
А може пък и смисълът е да стои отворен, като живота. Както и всяка любов е последна до следващата, и надеждата се завръща в предпоследния и всичко продължава... хубаво е и така!
-
Младене, много жени още преди столетия са публикували под мъжко име. Мисля, че това не нарушава ничии права. Нека кажем, че пиша по-добре, когато изливам чувствата си към жена. Толкоз по въпроса. Само не ти прави чест, че мениш становището си и когато съм мъж харесваш стиховете ми.
-
Нарочните рими, Младене, са точно от сорта - полковник-подполковник. Това е. Направих разместване на отделните двустишия - прочети го. Когато няма цялост, всяко двустишие е само за себе си. Това ми беше основната критика.
И пак повтарям - ако се махнат излишествата, може да се получи. -
Валентина, твърдението ти, че:
"голяма част от римите са НАРОЧНИ, идват изкуствено някак."
е чисто субективно и няма доказателствена сила. Що се касае до рими от типа "полковник" - "подполковник", не забелязвам такива.
Аз вече опровергах твърдението на Еva Rang чисто фактологично. А що се касае до публичното й признание:
" EvaRang (Eva Rang)
13 мин
Младене, за твое сведение имам акаунт с мъжки ник в сайта...",
че тя има втори акаунт в този сайт, то с него тя признава, че нарушава правилника на този сайт, в който не е разрешен повече от един акаунт. -
Явно и аз не разбирам от поезия, но направих за себе си анализ на стихото. За римите, по-точно от Младен не мога да го кажа.
И не взимам страна, нито критикувам. Простичко казвам, че стихът на мен ми хареса, а още по-простичко ще го заявя, че често имам чувството тук, че право на публикуване имат само автори, които пряко са наблюдавали раждането на поезията.
Може би не съм прав, но по едно време сайтът много ми харесваше, но сега това не важи вече с тази сила. Уж всеки може да си излива душата, а де факто...
Няма значение, ясно е!
Но последно да си кажа, стихът ми хареса, ако не беше така, щях също искрено да го кажа!
Жалко за тези хора, които идват тук само да си излеят душата, да са в една хармонична среда, а откриват това и разбират... Че ако не пишат на ниво минимум класик, не им е мястото тук...
Жалко.
С никого не се заяждам и се извинявам предварително, ако някой го възприеме така.
Просто наистина се уморих. -
Ето, Мая го каза правилно. Никой не иска да те разстрои, наистина! Нито аз, нито Валя сме хейтъри. Нито пък някой каза, че стихът е лош. А този със слабата оценка, моля да се аргументира.
-
Йоана, ще се опитам да обобщя - Валя критикува съдържанието основно, Ева - формата. Но няма смисъл да се разстройваш наистина! Претегли и извлечи ползата в края на дебата!
-
Ха сега четете отново. Само ги разджурках.
Жената и мъжът са разделени.
Телата им са две и креят денем.
По тъмно имат сили да обичат,
звездите са им пролуки да дишат.
Заблудата - най-тежкият подарък,
без който нощем смисълът е ярък.
Задъхано притичва през листата
ветрецът, пръв приятел на сълзата.
Понякога мечтая да ме няма,
но някак без светът да го узнае.
Пътеки диви в спомени навива
сълзата ми и мисли, че съм жива.
Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма.
Любимият сезон: прохладна есен,
търкулва моя път ръждив и тесен. -
Може би след 3-тия силен кулминационен стих един финален?
Да, наистина стои отворен, след като ме препрати с асоциация за приказката за създаването на мъжа и жената: едно цяло, слепени за гърба, но все се карали накъде да ходят - всеки дърпал на негова си страна. Един ден Господ се ядосал, пратил им една гръмотевица, разсякъл ги на две и от тогава мъжът и жената бродят по отделно по земята и всеки търси своята половинка.
Но като цяло стихотворението ми хареса, авторката си знае! -
Младене, за твое сведение имам акаунт с мъжки ник в сайта. Там пишеш доста хвалебствия! Туш! Замълчи моля те, че ставаш смешен...
Валентина го е казала и се е аргументирала най-точно. Ако аз не разбирам от поезия, то тя разбира! -
Аз също не съм слагала оценка. Някой друг е, Йоана. А съветът ми беше да го стегнеш и да махнеш излишното. Защото в момента е безцелно и няма свършване.
Младене, да ме прощаваш, но голяма част от римите са НАРОЧНИ, идват изкуствено някак.
И полковник се римува с подполковник, нали? -
Мнението на EvaRang (Eva Rang) е съвършено неаргументирано. Привеждам веднага доказателството за наличие на рима във всички куплети.
Куплет1: няма - узнае; изчезвам - земна /това са т.нар. асонансни рими и се използват от всеки качествен автор/
Куплет2: есен - тесен; листата - сълзата /класическа рима/
Куплет3: яма - няма ; навива - жива /класическа рима/
Куплет4: подарък - ярък ; тиха - искам /първата рима е класическа, а втората асонансна/
Куплет5: сърцето - светло; вече - далече /първата рима е асонансна, а втората класическа/
Куплет6: мене - вземе; поиска - писък /първата рима е класическа, а втората асонансна/
Куплет7: разделени - денем ; обичат - дишат / и двете рими са асонансни/.
Използването на асонансни рими е белег за майсторство и това е тенденция в световната поезия. Да се твърди, че използването на асонансни рими превръща едно стихотворение в есе е несъстоятелно и издава пълно незнание по въпроса. -
Не съм оценявала, Йоана. Не е в стила ми. Имах предвид, че в структурата има разминаване. В един куплет има рима, а в другите липсва. Не съм очаквала, че ще се засегнеш. Не съм казала, че не е хубаво. Друго, което не разбрах, защо душата е земна? Това е невъзможно. Още няколко пъти прочетох. Замисляш, това е хубаво.
-
Поздравления,
3-тия стих ми е особено силен! Като в "чистилище" -
Кое би било прекрасно есе? Не разбрах Не разбрах и каква точно е критиката към текста - смисъла, успешното изразяване на чувствата, или структурата - кое точно е проблем? Може би просто не ви е грабнало? Такава критика също приемам, макар че се разстройвам - вече си получих и една двойчица за днес .
Забравих да благодаря поименно на всички, освен Валентина:
vega666 (Младен Мисана)
tictac (Синьо цвете)
mislitel (Георги Каменов)
Patrizzia (Надежда Ангелова)
EvaRang (Eva Rang)
както и всички други, които наминават или ще наминат тук,
за мен е радост да виждам текстовете си през вашите очи! -
Йоана, много те харесвам, но мисля, че Валентина има право. Би било прекрасно есе.
Например в този куплет:
"Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма.
Пътеки диви в спомени навива
сълзата ми и мисли, че съм жива. "
има рима, както и някакви норми. При другите обаче се губи.
По-голамата част звучи като бял стих, а тук се получава разминаване.
Е, не ме слушай. Така или иначе всички в сайта казват, че не мога да пиша поезия. Просто моето мнение.
Прочетох няколко пъти. Дано не ми се разсърдите! Прегръдки 🤗🤗🤗 -
Валентина, аз съм завършила стихотворението точно както ми харесва. Съжалявам, че не си могла да го усетиш. Може би наистина пиша зле. Но се радвам, че понякога успявам да докосвам хората. Поздрави и прегръдки на всички и приятен ден.
-
Почувствах болката ти. Прегръдка? И това ще мине...
-
Виж, ласкатели винаги ще се намерят, аз съм добронамерена, не ти пиша оценки, а само ти давам съвет. Защо ли? Защото съм минавала през тая фаза - ами стихотворението ти може да продължава с още, и още куплети. Щом се усеща, че не знаеш къде да спреш, явно нещо куца. Иначе ще си посъбереш овацийки, вмъкване в любими, е ако това те удовлетворява - давай
-
Валентина, ако да изплача мъката си е стихоплетство, така да е. Но аз съм изплакала тук душата си. Ще се радвам да коментираш и нещо мое, което ти харесва. Много благодаря за милите мнения и за критиката!
-
Харесах стихотворението!
И те поздравявам!
ПП
А критици винаги ще има! Тук обаче поне аз не виждам причини за такова грубо отношение...
А може би не разбирам нищо от поезия?... -
Живо стихоплетство си е това, тръгваш от една идея, прескачащ в друга, а последният куплет??? каква връзка има с горенаписаното, изобщо не разбирам... Синтезирай си мисълта и изхвърли излишествата.
-
Хубаво!!!
-
"Душата ме поглежда - тъжна яма,
на срещата с живота си съм няма."
Толкова често попадам в това състояние, че ми е до болка познато. Но не успях да го формулирам така перфектно, както си го сторила ти, Йоана. Цялото стихотворение е един вопъл-мечтание, вопъл-стенание, една призрачна надежда:
"Но някога ще бъдеш пак до мене,
сънят с надежда мило ще ни вземе.
Прости, че не видях какво поиска.
Прости, че излетях по тъжен писък."
Извеждането на едно вътрешно състояние в поетична и вълнуваща отливка е най-трудното нещо, но в този стих ти си преуспяла именно в това:
"Заблудата - най-тежкият подарък, без който нощем смисълът е ярък.
След грешките линея и съм тиха. Обичам и не смея да те искам.
Единственият смисъл на сърцето - да бие редом с друго, да е светло.
Не вярваш ли и аз не вярвам вече. Далече си - и аз съм ти далече."
Свалям шапка пред поетичния ти талант. Талант, който не си служи със стихоплетства, а е животворен и самороден извор!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
