Oct 27, 2017, 11:46 AM  

Танцът върху времето 

  Poetry » Other
388 2 5

Тъй ласкав е денят когато ме събужда.

Целува слънцето очите ми,

росата утолява мойта жажда

с една любов от нежност недопита.

Земята се постила под краката ми

с един килим от есената шума.

Птича песен погалва в миг душата ми

сякаш чудна приказка разказва.

И аз политам в танца върху времето

тъй лека като перушина.

Решавам на проблеми бремето

по Пътя светъл само да премина.

 

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??