27.10.2017 г., 11:46 ч.  

Танцът върху времето 

  Поезия » Друга
423 2 5

Тъй ласкав е денят когато ме събужда.

Целува слънцето очите ми,

росата утолява мойта жажда

с една любов от нежност недопита.

Земята се постила под краката ми

с един килим от есената шума.

Птича песен погалва в миг душата ми

сякаш чудна приказка разказва.

И аз политам в танца върху времето

тъй лека като перушина.

Решавам на проблеми бремето

по Пътя светъл само да премина.

 

 

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??