Надежда в ръцете на време
очаква дъжда от светулки,
оглежда се в облаци, снема
разплакани рокли на булки,
поема нагоре с мечтите...
в самотно сърце на луната
приема съня им и сплита
окото на слънце, сълзата.
Листата насън си зашепват,
танцуват глухарчета в ритъм.
В тъмата на нощи полепват
сбогувани тайни от дните. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up