Той протегна ръцете си, бели и тънки от студ,
и я хвана през кръста, от августов пламък запален.
От потира на слънцето паднаха капки мавруд
и поръсиха танца им с топлата кръв на безкрая.
Залюля се животът им – стана въздушен трапец.
Те и двамата – огън и дъх – полетяха нагоре.
А ленивата градска камбана замръзна на шест
в ноемврийския мрак, който никак не беше за полет.
Прекатури се бързо градецът и стана небе
със звезди, натрошени във всеки човешки прозорец.
Тя единствена светеше в тъмното – слънцето бе
разтопило снагата си в нейната есенна горест. ...