Петра (Петя Цонева)
45 158
21.11.2019 г., 10:13 ч.

Танцът на есенното листо 

  Поезия
1152 10 8

Той протегна ръцете си, бели и тънки от студ,

и я хвана през кръста, от августов пламък запален.

От потира на слънцето паднаха капки мавруд

и поръсиха танца им с топлата кръв на безкрая.

 

Залюля се животът им – стана въздушен трапец.

Те и двамата – огън и дъх – полетяха нагоре.

А ленивата градска камбана замръзна на шест

в ноемврийския мрак, който никак не беше за полет.

 

Прекатури се бързо градецът и стана небе

със звезди, натрошени във всеки човешки прозорец.

Тя единствена светеше в тъмното – слънцето бе

разтопило снагата си в нейната есенна горест.

 

Той притегли лъчите към себе си сякаш властта

да обича му бе подарена за тази минута.

А в петите ѝ златни се раждаше днес пролетта

като стъклена малка обувка, след бала събута.

 

Той въздъхна и вдигна земята към синия край –

там започва вълшебството ново на всичко сломено.

Тя по някакъв свой неподвластен на смърт обичай

пожела пролетта с всеки кръг на тангото вечерно.

 

И когато догонваше вятъра, бял и студен,

и когато го следваше сякаш е спомен невръстен.

Оголяло осъмна дървото на другия ден.

Като кръст, върху който разпнатият Бог е възкръснал.

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Белият час
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Белият час
12,00 лв.
  1481  4  2 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??