Sep 7, 2013, 6:44 PM

Танцът на Живота 

  Poetry » Phylosophy
741 0 6

Започва есен в мене да вали...

Животът си минава ей така,

безследно облак слънцето закри,

вървя и търся божия ръка.

И пак се лутат като вятъра игрив

в мен тъжни мисли, кой ли ще ги спре

и зимна хала тялото превзе,

но вярвам заедно ще търсим рая.

Започва есен в мене да вали

до дъното - на чашата Живот,

как искам да ми каже някой, спри,

танцувай свой и весел хоровод.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А аз ти казвам - не спирай!!!
    Есента е толкова благодатен сезон за разграничаване на стойностното от не толкова стойностното. Точно есента е толкова цветна, толкова богата и само трябва да продължиш да живееш с широко отворени очи, сърце и душа. Щастието ще дойде самò в този прекарсно-цветен и òбичен твой свят
    Не спирай - ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА СЕ РАДВАШ НА ЖИВОТА С ВСЯКА ФИБРА!!!
    ((( )))
  • Започва есен в мене да вали

    до дъното - на чашата Живот,

    как искам да ми каже някой, спри,

    танцувай свой и весел хоровод.

    Танцувай! Поздрав за хубавото стихо!
  • Спри! И започвай да танцуваш! Хареса ми!
  • !!
  • Дано копнежите стават понякога реалност и да сме все Човеци!
    Благодаря, Илко!
Random works
: ??:??