Jan 4, 2007, 5:59 PM

Танго 

  Poetry
741 0 15
Нозете последните стъпки отмериха,
цигулката жално проплака от страст.
По пълнолуние очите се любеха,
танцувайки тангото във нежен анфас.
На сбогуване луната е тънка и остра,
като нож забита дълбоко в сърцето.
В цвят на старо злато... тъмна охра,
прокапва в душата и достига сърцето.
Пробождаща е луната на раздяла,
изгаря в очите, не трепкат звездите.
И от болка, и от тъга загорчала,
разкъсващо стене във струните... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??