4 янв. 2007 г., 17:59

Танго 

  Поэзия
742 0 15
Нозете последните стъпки отмериха,
цигулката жално проплака от страст.
По пълнолуние очите се любеха,
танцувайки тангото във нежен анфас.
На сбогуване луната е тънка и остра,
като нож забита дълбоко в сърцето.
В цвят на старо злато... тъмна охра,
прокапва в душата и достига сърцето.
Пробождаща е луната на раздяла,
изгаря в очите, не трепкат звездите.
И от болка, и от тъга загорчала,
разкъсващо стене във струните... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??