Тати
Аз някога съм имала баща
Който с обич ме целувал
Държал е мъничката ми ръка
до мене вечер щом заспивал
И с колко гордост се е радвал
на свойта малка дъщеря
И с безкрайна нежност е доказвал
че е най-достоен за баща
Но отдавна вече тук го няма
А ласките покрити са с прах
Аз -неговата дъщеря сега
не помня никоя от тях
А той,безпорно който
обичал свойта малка дъщеря
Загинал е така неволно
оставяйки след себе си тъга
Но времето не ще се върне
Не ще повтори този миг
когато с поглед нежен
е милвал детските коси
А аз не казала му "Тати"
и без спомени дори
Пожелах поне за малко
да бъда мъничка,като преди...
© Десислава Панчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е.Просто нямам думи
-
Дори без спомени да бъде
душата помни бащина ръка,
която в нощи пълнолунни,
докосвала е детската ръка.
Поздрав за болезнения текст! -
Разтърсващ е стиха ти... и на мен ми е до болка познато това усещане...Поздрави мила ,че си намерила сили да излееш на белия лист тези тежки чуства!
-
Благодаря ви,момичета!!!
Събирах смелост за да го напиша тук-самата тема е много съкровенна...
Благодаря ви за разбирането и приятилството... -
Разплака ме мила.
Докосва стиха ти .
Огромна тъга ...
Поздрав и сълза. -
Много тъжен стих!!! Написан с много обич!
-
Прекрасно посвещение! Чувството ми е познато... Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
