5 окт. 2006 г., 21:35

Тати 

  Поэзия
1957 1 7
Аз някога съм имала баща
Който с обич ме целувал
Държал е мъничката ми ръка
до мене вечер щом заспивал
И с колко гордост се е радвал
на свойта малка дъщеря
И с безкрайна нежност е доказвал
че е най-достоен за баща
Но отдавна вече тук го няма
А ласките покрити са с прах
Аз -неговата дъщеря сега
не помня никоя от тях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Панчева Все права защищены

Предложения
: ??:??