Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,
скрита някъде сред стари вещи на тавана,
стоя притихнал, свил си коленете на земята
и гледам в нищото - аз виждам през стената...
Видях как с теб хвърчило правим като пепруда,
как пързалям се със ските твои по снега студен,
как с въдицата подарена хващам първата си риба,
как в дядо мраз открих те пременен...
Така стоя, а времето минава неусетно тихо
лишава ме сега от мъничкото в тази стая...