Пред снимка избеляла, в рамка запрашена,

скрита някъде сред стари вещи на тавана,

стоя притихнал, свил си коленете на земята

и гледам в нищото - аз виждам през стената...

Видях как с теб хвърчило правим като пепруда,

как пързалям се със ските твои по снега студен,

как с въдицата подарена  хващам първата си риба,

как в дядо мраз открих те пременен...

Така стоя, а времето минава неусетно тихо

лишава ме сега от мъничкото в тази стая...