Там някъде – в мастилените нощи
събирах странен туш, за да рисувам
върху душата ти със своя стон
и чувах сънен шепот - още, още
кръвта си чувах тихо да бушува.
И оседлавах ледени комети,
а щом настигнех падаща звезда
написвах името си от мечти…
О, колко чисти съ̀лзи са пролѐти,
за да оставя аз във теб следа!
Но няма нощ, в която да не чувствам
как хищно се прокрадва есента. ...