ТАТУС

Там някъде – в мастилените нощи

събирах странен туш, за да рисувам

върху душата ти със своя стон

и чувах сънен шепот - още, още

кръвта си чувах тихо да бушува.

И оседлавах ледени комети,

а щом настигнех падаща звезда

написвах името си от мечти…

О, колко чисти съ̀лзи са пролѐти,

за да оставя аз във теб следа!

Но няма нощ, в която да не чувствам

как хищно се прокрадва есента.

Сърцето ми се тътри без пардон

и със ума ми без остатък блудства,

не виждащо във мрака пепелта.

Покри без свян Тя лунната пътека

на чувствата, останали без звук

и любовта във сиво оцвети,

а после се отпусна леко, леко

изписа кръст отляво – ето тук.