Те, лудите вещици нямат души
Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно,
желаха да купят. Защо ли им бе?
Аз пазех си моето късче небе
и крива скоруша – стипчива наверно.
По нейните клони висяха звездите,
метлата летеше където реши...
Те, лудите вещици нямат души,
присмива се дяволът. В крушата скрит е.
Присядат ми – дребни и много стипчиви,
но шепичка круши и глътка роса
и свой кръст, и нечии чужд понеса,
и литвам високо, в небесните ниви.
А долу пак пъплят – човек, до човека,
продават души – ето – злото не мре...
Добре, че отдавна не виждам добре
и все съм си луда... От люлка – до века...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
Comments
-
Благодаря!
-
Тая лудост на вечно неспокойната, търсеща и непримирима душа много ми харесва в поиезията ти. Съпричастна съм с нея!
-
Благодаря!
-
Имат, имат...
Чудесно! -
Огън си!
-
Поздрави, чаровна вещице. Хаха, аз също съм с балканска закалка
-
Връщам се да си го прочета на спокойствие и... огън си, ей!
P. S. Мисля си на тогавашните си дваесеиняколко колко ли ми е изглеждала тая цяла вечност 🤣 -
Злото не мре, защото злобните, двулични душици са цяло море! За скорушите знаеш, че трябва да лагеруват за да омекнат и стават божествени. Пак си върха, Наде! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
