12.05.2022 г., 19:06 ч.  

Те, лудите вещици нямат души 

  Поезия » Друга
628 3 8
Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.
Душата на вещица дяволи в черно,
желаха да купят. Защо ли им бе?
Аз пазех си моето късче небе
и крива скоруша – стипчива наверно.
По нейните клони висяха звездите,
метлата летеше където реши...
Те, лудите вещици нямат души,
присмива се дяволът. В крушата скрит е. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
  2035  11 
Предложения
: ??:??