Те не казват нищо, те не могат да говорят,
те са само две очи, които гледат и мълчат.
Единствено по пътя да те водят могат
и понякога да плачат, да се смеят, да блестят.
Те не казват нищо, защото виждат,
защото чувстват, разбират и болят.
Те не могат от тъмницата да те измъкнат,
но дълбоко в теб само те да вникнат могат.
Не ги вини, че понякога грешат.
И те подвеждат се, защото не допускат
как едни и същи в съвсем различни се превръщат.
Това са те, две очи като всички други. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up