Те не казват нищо, те не могат да говорят,
те са само две очи, които гледат и мълчат.
Единствено по пътя да те водят могат
и понякога да плачат, да се смеят, да блестят.
Те не казват нищо, защото виждат,
защото чувстват, разбират и болят.
Те не могат от тъмницата да те измъкнат,
но дълбоко в теб само те да вникнат могат.
Не ги вини, че понякога грешат.
И те подвеждат се, защото не допускат
как едни и същи в съвсем различни се превръщат.
Това са те, две очи като всички други. ...