Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата,
с ласка невидима гали деня,
татко задрямал, там под асмата,
нося ги в себе си като светлина.
По старата пейка очите ми търсят
сянка от двама, отдавна назрими,
но щом вишните в бяло разцъфнат,
те пак са до мен мили, любими. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up