Oct 1, 2004, 5:27 PM

Театър 

  Poetry
1374 0 3
Театъра,в който играя-
вече е толкова стар.
Съдбата,която желая
е толкова тежък товар.
Така неусетно минават
случки,сцени и речи,
а спомени за тях остават
там някъде,назад,далече.
Преплита се любов с ненавист,
покрити с маска и със грим,
след тях остана този лист
и спомен жалък и раним. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??