1.10.2004 г., 17:27 ч.

Театър 

  Поезия
1375 0 3
Театъра,в който играя-
вече е толкова стар.
Съдбата,която желая
е толкова тежък товар.
Така неусетно минават
случки,сцени и речи,
а спомени за тях остават
там някъде,назад,далече.
Преплита се любов с ненавист,
покрити с маска и със грим,
след тях остана този лист
и спомен жалък и раним. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??