Apr 25, 2012, 5:35 PM

Театър 

  Poetry » Love
679 0 0
Сенките се срещат
зад тъмната завеса,
с обич се посрещат,
с ненавист се изпращат.
Танцуват и замръзват,
смеят се и плачат,
стават разкривени
фигури във здрача.
Болест ли играят,
или любовна мъка?
Ръцете им се галят,
а кръвта бълбука,
сякаш се прострелват
с кушуми във челото,
но оживяват сетне
и мърдат зад стъклото...
Ехото разхвърля
реплики из мрака.
Прожекторът разсича
сцената със блясък.
И ето ги, излизат,
стиснали ръцете,
двама полудели
с маски на лицето!
Сякаш ослепени
от обичта си вряща
или замразени
от тревога спяща.
Блъскат се в стените
на театрална сцена,
удрят си главите
в сянка изкривена!
 

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??