Apr 27, 2005, 3:23 PM

Течащо безвремие 

  Poetry
1014 0 0
През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.
А вятърът навява сухи фрази,
въздух лепкав образът обгръща,
от масата се смеят чаши празни,
пространството душите ни поглъща,
пречупва ги и прави ги по-слаби,
извайва фигурите на страха ни
и изпод мебелите прашни стари
като крадец промъква се в съня ни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Random works
: ??:??