27 abr 2005, 15:23

Течащо безвремие 

  Poesía
949 0 0
През зеленикавия мрак на тишината
времето е равно на константа,
безцветна се чернее синевата,
краските си скрила в стара чанта.

А вятърът навява сухи фрази,
въздух лепкав образът обгръща,
от масата се смеят чаши празни,
пространството душите ни поглъща,

пречупва ги и прави ги по-слаби,
извайва фигурите на страха ни
и изпод мебелите прашни стари
като крадец промъква се в съня ни

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??