Feb 1, 2017, 4:30 PM

Тежко 

  Poetry » Other
362 1 8

Малко облаче.

Иде отдалече. 

Ръси бисерни сълзи –

скрити, непопити от любов. 

 

Видя ги. Бяха много. 

С наведени глави, без усмивки, 

дори насън шепнейки

имена на близки –

майки, деца, любими. 

 

Образи, като от филм –

скъпи и недостижими. 

Плаче сърцето, 

още е там – в селцето. 

 

Остава си българско, 

а езикът се кълчи. 

Чужди думи изрича, 

на чужди хора се врича, 

но кирилицата завещава и я обича! 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??