Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
1.02.2017 г., 16:30 ч.

Тежко 

  Поезия » Друга
363 1 8

Малко облаче.

Иде отдалече. 

Ръси бисерни сълзи –

скрити, непопити от любов. 

 

Видя ги. Бяха много. 

С наведени глави, без усмивки, 

дори насън шепнейки

имена на близки –

майки, деца, любими. 

 

Образи, като от филм –

скъпи и недостижими. 

Плаче сърцето, 

още е там – в селцето. 

 

Остава си българско, 

а езикът се кълчи. 

Чужди думи изрича, 

на чужди хора се врича, 

но кирилицата завещава и я обича! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??