Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:
споделят ми колко съм зависим.
Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен
към хоризонта; все едно знае какво ще открие.
А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките
и рибите.
Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.
Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи
махалото над пропастта.
Достатъчно пясък изсипах там долу.
© Деймиън All rights reserved.