Оставям се на ръба на голямата скала, с длани, заключени в земята:

споделят ми колко съм зависим.

Под стъпалата ми няма бряг, само море. Отляво – телескоп, насочен

към хоризонта; все едно знае какво ще открие.

А черната точка се изплъзва там някъде – на границата с чайките

и рибите.

Други точки стават по-големи, за тях не е нужен телескоп.

Червеното по коленете ми не иска да чакам: с притъпена болка движи

махалото над пропастта.

Достатъчно пясък изсипах там долу.