Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
Mar 7, 2008, 7:20 PM

Терзание (пред-осмо-мартенско) 

  Poetry » Humour
1209 0 10
Изкрейзих ли... затормозих са!
Саклет душевен ма при`фана.
Терзай, чувърка - подлудих са!
(Престанах вечер да са храна.)

Не зная де сърби, да са почеша.
И иска ли ми са, па да го стисна.
(Да беше краста, да си я начеша!)
Едва владея са... така ми писна!

Откак разбрах, че одъртявам,
ни сън ма фаща, ни умора!
От страх са нощем вцепенявам.
(това живот ли е, кажете, хора?!)

И мерки крути предприемам...
и с фносни кремове са мажа...
каквото рекламират - вземам!
(Ама е всичко мижи да те лажа.)

Така ми й мъчно... майко мила!
Без пуста `убост кой ш`ма вземе?
(Да сте видели дърта самодива?)
Зове живота, апък нямам време...

Все още бива ма... така разбирам.
И казват всеки влак си имал пътник.
Но пътниците нещо... подозирам!
(От нерви пусти заболя ме кътник.)

Спаружих са, а уж съм ощи млада.
Ублещих са, изсъфнах кат` маруля!
На катове да са обличам в Прада
(ша фана ама... някому цървуля!)

Така ми й тежко… `ич ма няма.
Върта са в некомфорт, ша са погубя!
(Кат` загуба… май не й голяма...)
Ма ценна съм си – много си са любя!

© Мила Нежна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??