Изкрейзих ли... затормозих са!
Саклет душевен ма при`фана.
Терзай, чувърка - подлудих са!
(Престанах вечер да са храна.)
Не зная де сърби, да са почеша.
И иска ли ми са, па да го стисна.
(Да беше краста, да си я начеша!)
Едва владея са... така ми писна!
Откак разбрах, че одъртявам,
ни сън ма фаща, ни умора!
От страх са нощем вцепенявам.
(това живот ли е, кажете, хора?!) ...