Изкрейзих ли... затормозих са!
Саклет душевен ма при`фана.
Терзай, чувърка - подлудих са!
(Престанах вечер да са храна.)
Не зная де сърби, да са почеша.
И иска ли ми са, па да го стисна.
(Да беше краста, да си я начеша!)
Едва владея са... така ми писна!
Откак разбрах, че одъртявам,
ни сън ма фаща, ни умора!
От страх са нощем вцепенявам.
(това живот ли е, кажете, хора?!) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse