Mar 29, 2013, 6:58 PM

Ти 

  Poetry » Love
816 0 6

Косите ти са Луда Яна,

примамват ме с води игриви,

смехът ти ме лекува с рани,

по-парещи и от коприва.

Ръцете ти са две лиани,

край мислите за теб увити,

гърдите ти са два герана

за устните ми ненапити...

По хълмовете ти ръж зрее,

горещниците щом захванат -

жътварска песен ще се лее,

щом знойният ти дъх ме кани.

И слънце щом разпъне пладне,

из сенките ти ще се скрия,

нозете ти – върбици  жадни

над мене листи ще развият...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??