29 мар. 2013 г., 18:58

Ти 

  Поэзия » Любовная
815 0 6

Косите ти са Луда Яна,

примамват ме с води игриви,

смехът ти ме лекува с рани,

по-парещи и от коприва.

Ръцете ти са две лиани,

край мислите за теб увити,

гърдите ти са два герана

за устните ми ненапити...

По хълмовете ти ръж зрее,

горещниците щом захванат -

жътварска песен ще се лее,

щом знойният ти дъх ме кани.

И слънце щом разпъне пладне,

из сенките ти ще се скрия,

нозете ти – върбици  жадни

над мене листи ще развият...

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??