Donovan (Пламен Николов)
21 11
Mar 1, 2012, 2:11 PM

Ти бе моят смисъл 

  Poetry » Love
1293 0 4

Ти бе моят смисъл, мое сладъко дръзновение,

искрата моя в огъня любовен на страстта.

Ти бе единчък пристан, едничкото спасение

за сърце, крещящо за живот преди смъртта.

 

Не търсех и не виждах аз цветята неувехли,

прозираше ми всеки повод за съблазън - лицемерен.

Тебе гледах, в тебе вярвах и тебе търсех ли

и търсех да призная пред теб любовта си неуверен.

 

Не ще намеря думи вече силни, кои да трогнат

твоето сърце кораво и от злоба закърняло,

но обидите и хулите не ще за миг засегнат -

истината за това, че с тебе в едно бяхме - цяло.


Къде си, златокоса, ненаситна, сладка ти съблазън?

Къде е твоята изящност и грация  след времето изтекло?

Остана само твоята злокобна и мрачна неприязън

и чувството в сърцето, че в любов напразно се е врекло.

 

Ти душа бе и моя смисъл във живота нечовешки.

Покорна бе единствено на своите идеали неприсъщи.

Откривах те и погубвах те отново, грабех те пладнешки,

но винаги оставах сам  - макар ти да бе насреща съща.

 

Ти бе моя смисъл, мое сладко вдъхновение,

огън вечен в сърцето, плачещо за милост.

Сега си минало, а останалото е презрение.

Ах, как не отива тая роля на твоята  „невинност”!

 

                                                                         О’ Донован

© Пламен Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??