Ти бе моят смисъл, мое сладъко дръзновение,
искрата моя в огъня любовен на страстта.
Ти бе единчък пристан, едничкото спасение
за сърце, крещящо за живот преди смъртта.
Не търсех и не виждах аз цветята неувехли,
прозираше ми всеки повод за съблазън - лицемерен.
Тебе гледах, в тебе вярвах и тебе търсех ли
и търсех да призная пред теб любовта си неуверен.
Не ще намеря думи вече силни, кои да трогнат
твоето сърце кораво и от злоба закърняло,
но обидите и хулите не ще за миг засегнат -
истината за това, че с тебе в едно бяхме - цяло. ...