След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие
и липсата на тази гравитация
е легнала в гърдите ми, човешките,
без намек за излишна сепарация.
Но ти разделяш всичко дето гасне
на моята и твоя безнадеждност.
На клона птица, колко ще порасне?
Голяма, колкото на нас изглежда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up