Aug 7, 2018, 9:23 AM

Ти дръж небето 

  Poetry » Other
1767 11 7
След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие
и липсата на тази гравитация
е легнала в гърдите ми, човешките,
без намек за излишна сепарация.
Но ти разделяш всичко дето гасне
на моята и твоя безнадеждност.
На клона птица, колко ще порасне?
Голяма, колкото на нас изглежда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Random works
: ??:??