7 ago 2018, 9:23

Ти дръж небето 

  Poesía » Otra
1646 10 7

След всичките пътеки на света,

дълбани улеи, разбити стълби,

дълбоки локви, търсени лета,

раними ветрове и грозни мълнии,

стърчи дърво, а няма равновесие

и липсата на тази гравитация

е легнала в гърдите ми, човешките,

без намек за излишна сепарация.

Но ти разделяш всичко дето гасне

на моята и твоя безнадеждност.

На клона птица, колко ще порасне?

Голяма, колкото на нас изглежда.

Дали ще полети, дали ще падне

над всички лъкатушещи пътеки…

дали след вярата ще бъдем гладни…

Това не е въпрос. Ти дръж небето.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??