Ти, единствена...
Ти, единствена,
която влезе в мислите ми,
превзе тялото и желанията ми...
Ти единствена оставаш в спомените ми...
Носиш се в думите ми - като ноти
по петолинието на моята съдба.
Играеш, изпълняваш
- оглеждаш ме и си тръгваш
като вятъра, преминал ненадейно
през косите ти,
докато тъй нежно пееш...
Ти, единствена оставаш...
... оставаш като ода,
невъзпята във сърцето ми.
© Цветослава Младенова All rights reserved.