Ти не беше...

Jan 12, 2008, 8:02 AM

Poetry

937 1 2

Пак ме оставяш замислена

и нещастна, или щастлива,

пак между избора, зависи от мене единствено.

Боли, когато гледам в очите ти -

как ме обвиняваш безмълвно,

задето убих мечтите ни

и сложих буцата в гърлото. Обичам те.

Всичко променяш в ума ми,

стопляш сърцето ми с нежност,

а аз днес пак гръб ти обърнах,

от страх да не бъда пак същата -

на две разделена, зависима

от твоите решения.

Говориш ми истина, а се боя да повярвам.

Обичам те. Хлапак. Не ме наранявай.

Не искам да чувам колко греша.

Не ме гледай, не ме съжалявай,

защото умирам, сама съм и горда -

какво да реша?

Забрави ме, махни се,

защото аз няма да мога

да разделя ирис и зеница,

лъчите от слънцето.

Удари ми плесница

да се събудя от съня, в който ти си идеален,

защото не си, нито аз.

Няма да се разберем.

Ще те обичам винаги, но всичко свърши,

не мога да ти дам да ме довършиш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Воркосиган (Светослав Николов)

2008-01-13T14:50:31+02:00

Велик е Поли остави ме без думи. Красив,каващ много и с изключителна ритмичност. Лее се като водопад.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-12T08:31:08+02:00

Толкова тъжно и толкова хубаво...!
...да разделя ирис и зеница,
лъчите от слънцето...много е красиво...
но от разделите и огорчението много боли...
с обич, Полина. прекрасен стих.