Пак ме оставяш замислена
и нещастна, или щастлива,
пак между избора, зависи от мене единствено.
Боли, когато гледам в очите ти -
как ме обвиняваш безмълвно,
задето убих мечтите ни
и сложих буцата в гърлото. Обичам те.
Всичко променяш в ума ми,
стопляш сърцето ми с нежност,
а аз днес пак гръб ти обърнах,
от страх да не бъда пак същата -
на две разделена, зависима ...