Ти знаеш ли денем как страшно се боря,
след битка как обърсвам кървавий пот
и как безсилна на колене падам и се моля
утрешната схватка да скончи тоз живот!
Ти не знаеш за кръвта, която блика
иззад бронята метална,
когато я мечът ти с целувка привика –
целувка от обичта – пагубна, фатална!
За моите чести срещи със смъртта
ти оставаш тъй неосведомен,
защото тиха и няма е пръстта,
когато в нея си заровил жива мен. ...