Небето пак дъждовни вежди сбърчи
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се - малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...
Очаквало е, мисля, че небето
дъждът му радостта ми да измие,
но даже да са черни цветовете,
в мене слънце пролетно се крие.
И тази обич, дето ти разпали,
така ме топли - сякаш че горя
и всички май ме гледат онемяли,
че в този студ до тебе аз вървя... ...