1 мая 2008 г., 18:28

Ти носиш радостта... 

  Поэзия » Любовная
1251 0 8
Небето пак дъждовни вежди сбърчи
и моята усмивката го ядосва,
и струва ми се - малко ми се сърди,
че в този студ до Тебе шляпам боса...

Очаквало е, мисля, че небето
дъждът му радостта ми да измие,
но даже да са черни цветовете,
в мене слънце пролетно се крие.

И тази обич, дето ти разпали,
така ме топли - сякаш че горя
и всички май ме гледат онемяли,
че в този студ до тебе аз вървя...

И никакви дъждовни дни не могат
усмивката ми лятна да свалят,
защото чуствам още този огън,
като че ли те срещам днес за първи път...

И няма буря, няма висша сила,
която може нас да раздели...
И зная - няма друга по-щастлива
от мен жена сред ранните мъгли...

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??